Александра Миланова притежава бакалавърска степен по „Минало и съвремие на Югоизточна Европа“, магистърска степен по „Международни отношения – международни организации и многостранна дипломация“ и докторска степен по Нова и най-нова история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Преминала е допълнителни обучения и специализации в Гърция, Турция, Франция, Швейцария, Кения и Съединените щати, които допринасят за обогатяване на нейния международен изследователски профил.

В момента тя е главен асистент и научен координатор в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Преподава също в Университета на Осака и Софийския университет, където води курсове по културна дипломация в съвременна Европа и във франкофонския свят. Преди да започне академичната си кариера, тя е ръководила международни проекти и събития в частния сектор.

Александра е автор на над 50 научни публикации, включително две монографии, три сборника и три албума. Тя е и съавтор на няколко изложби, високо оценени в България и чужбина. Научните ѝ интереси са свързани с международните отношения, културната и научната дипломация, градската култура и културното наследство. Александра успешно ръководи няколко международни проекта, сред които „Културната дипломация на Балканите през XX и XXI век: постижения, проблеми, предизвикателства за бъдещето“. Тя активно участва в инициативи, свързани с научната комуникация и културната дипломация в над 30 държави на пет континента. Многократно е награждавана за изключителни постижения в областта на хуманитарните и обществените науки и културата.

Александра е член на Кралското историческо дружество (Royal Historical Society), на Консултативния съвет на Europeana и на Европейската инфраструктура за дигитални изследвания в областта на изкуствата и хуманитарните науки (DARIAH-EU). Тя е също първият и единствен представител на България в Глобалната младежка академия (Global Young Academy, GYA).

Проф. д-р, д-р хон. кауза Румяна Ил. Прешленова е директор на Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките (2018–2026).

Завършила е история със специализация по история и теория на културата и немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор е по нова и най-нова история, носител на Ордена на академичните палми на Френската република и доктор хонорис кауза на Тракийския университет „Демокрит“ в Комотини. Хоноруван преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Осакския университет (онлайн). Научните ѝ интереси са в областта на новата история и съвременното развитие на Балканите, международните отношения, социализирането на културното наследство и дигиталната хуманитаристика. Специализирала е в Австрия, Англия, Германия, Словения, Унгария, Франция, Чехия. Автор е на монографиите „По пътищата на европеизма. Висшето образование в Австро-Унгария и българите (1879–1918)“ (2008) и „Австро-Унгария и Балканите, 1878–1912“ (2017). Съставител е на сборниците „Градът на Балканите: пространства, образи, памет“ (2021); „Маски долу! Национализмът на Балканите през XX век“ (2018); „Looking West, Feeling East. Impacts, Values and Loyalties in South-Eastern Europe“ (2015); „Öffentlichkeit ohne Tradition. Bulgariens Aufbruch in die Moderne“ (с Х. Хепнер, 2003); „Die Bulgaren und Europa von der Nationalen Wiedergeburt bis zur Gegenwart“ (с Х. Хепнер, 1999). Публикувала е превод от немски на български на колективната монография „История на Югоизточна Европа от Ранното средновековие до наши дни“ (2024). Автор е и на над 100 студии, статии и рецензии. Съавтор е на пет постерни и три дигитални изложби. Участвала е в над 30 изследователски проекта и програми, ръководила е 11 от тях. Изнесла е доклади на над 80 международни форума в България, Австрия, Германия, Гърция, Италия, Румъния, САЩ, Словения, Сърбия, Турция, Унгария, Чехия, Япония.

Михай-Ръзван Унгуряну е румънски историк, дипломат и професор по нова и съвременна история в Университета в Букурещ. Получава докторска степен по история от Университета „Александру Йоан Куза“ в Яш и продължава следдипломното си обучение в Оксфордския университет. Започва академичната си кариера в Университета в Яш, а впоследствие работи като преподавател и изследовател в Националния университет по политически науки и публична администрация в Букурещ, Училището на НАТО в Оберамергау, Европейския център за изследвания в областта на сигурността „Джордж К. Маршал“ в Гармиш-Партенкирхен, Германия, и Дипломатическата академия във Виена, където от 2018 г. е професор. Същата година е назначен и за старши научен сътрудник в Института за хуманитарни науки (IWM) във Виена. От 2020 г. е преподавател в Центъра за изследвания и развитие в областта на правото и обществото към Юридическия факултет на Университета НОВА в Лисабон. От 2019 г. е старши научен сътрудник и ръководител на проекти в Института за Дунавския регион и Централна Европа (IDM) във Виена. Води курсове и изнася лекции в университети и академични институции по целия свят. През 2012 г. получава почетното звание „доктор хонорис кауза“ от Университета в Печ, Унгария.

Научните му изследвания и преподавателската му дейност са насочени към новата и съвременната европейска история, международните отношения, историята на Румъния и Източна Европа, въпросите на сигурността и стратегическите проучвания, проблемите на идентичността, национализма и изграждането на държавността. Той е автор и редактор на многобройни научни трудове, посветени на румънската и европейската история, както и на политическата, културната и социалната динамика в региона.

Успоредно с академичната си кариера Михай-Ръзван Унгуряну притежава дългогодишен опит в дипломацията и регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа. Заема редица висши длъжности в Министерството на външните работи на Румъния. Той е регионален пратеник и национален координатор в Пакта за стабилност за Югоизточна Европа, както и заместник-координатор на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (SECI) във Виена. Заема поста министър на външните работи (2004–2007) и министър-председател на Румъния (2012). Два пъти оглавява Румънската служба за външно разузнаване – от 2007 до 2012 г. и от 2015 до 2016 г.

Доц. д-р Албена Танева е ръководител на катедра „Публична администрация“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Тя притежава магистърска степен по социология и докторска степен по политически науки от Софийския университет с дисертационен труд на тема „Лидерски социален модел. Случаят със спасяването на българските евреи в политологически дискурс“. Специализирала е в САЩ и Нидерландия по теми, свързани с лидерството, политическите науки, публичното управление и гражданското участие.

Нейната академична и изследователска работа се фокусира върху лидерството като социален феномен, приложната методология и дигиталната му трансформация, ролята на гражданското общество в либералната демокрация, както и върху политиките за паметта в съвременна България. Има дългогодишен опит в провеждането на емпирични, документално-исторически и експертни изследвания. Доц. Танева преподава активно, публикува и води специализирани тренинги в сферите на публичното управление, лидерството, гражданското общество и политологическата перспектива към Холокоста.

В областта на културната дипломация и политиките за историческа памет тя е автор на глобалната изложба „Силата на гражданското общество“, представена в над 90 страни. От 2014 г. доц. Танева е член на българската делегация в Международния алианс за възпоменание на Холокоста (IHRA) и представител в неговата Академична работна група. Като утвърден лектор по темите за съдбата на евреите в България по време на Втората световна война, тя е двукратен носител на престижната награда „Шофар“ (2017 и 2022 г., с първа номинация през 2010 г.) за принос в борбата с антисемитизма, ксенофобията и езика на омразата.

Възпитаник на Чикагския университет (бакалавърска степен през 1996 г.) и на Колумбийския университет в Ню Йорк (докторска степен през 2006 г.), Бенджамин Г. Мартин е старши преподавател в Катедрата по история на идеите в Университета в Упсала, Швеция. В момента работи върху ръкопис на книга с работно заглавие „Дефиниране на културата, обсъждане на световния ред: международна история на концепцията за култура, 1935–1990 г.“. Сред неговите по-ранни публикации е монографията от 2016 г. „Нацистко-фашисткият нов ред за европейската култура“ („The Nazi-Fascist New Order for European Culture“, Harvard University Press), както и статии в списанията Contemporary European History, International Politics и International History Review. Повече информация за научната му дейност може да бъде намерена на www.benjamingmartin.com.

Борис Стоянов е роден през 1976 г. в София. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ с профил „Латински език и римска култура“ и специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация по съвременна история и с профил по арабско обществознание. От 2006 г. е доктор по история, от 2007 г. е щатен преподавател, а от 2022 г. е доцент в Катедрата по нова и съвременна история в Историческия факултет на Софийския университет.

Борис е автор на монографията „Европа преди Европа: Проектите за Трета сила, Европейска федерация и Съединени европейски щати и тяхната съдба, 1945–1949 г.“ (София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022), както и на над 20 студии и статии по история на европейската интеграция, американската външна политика и Студената война. Съавтор е на учебници по „История и цивилизация“ за VIII, IX, XI и XII клас.

Интересите му са в областта на модерната история на Европа, историята на европейската интеграция, международните отношения от първата половина на ХХ в., политическите идеи и системи в съвременността, социалното и стопанското развитие на Атлантическия свят след 1945 г., историята на Студената война, гражданското образование. На тези теми са посветени основните и специализираните курсове, които води със студенти от няколко факултета на Софийския университет. От 2008 до 2025 г. е последователно административен секретар и ръководител на магистърска програма „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика“ в Историческия факултет.

Борис специализира и изнася лекции по съвременна история в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (София), Jindal Global University (Ню Делхи), Aristotle University (Солун), Humboldt-Universität (Берлин) и др.

Участвал е в редица значими проекти с европейско и национално финансиране, сред които МОДЕРН-А: МОДЕРНизация в партньорство чрез дигитализация на Академична екосистема; EURASIA, European Studies Revitalised across Asian Universities; Университетски хуманитарен комплекс „Алма Матер“; Collegium Historicum – Програма за повишаване на научния капацитет на докторанти, постдокторанти и млади учени; SUDigital: Дигитални ресурси за проучване, опазване и популяризиране на българското културно-историческо наследство; Институт за докторантски и постдокторантски изследвания „Диалог Европа“ и др.

Доц. д-р Георги Йорданов Пеев завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1986 г., след което постъпва на работа в Държавния исторически архив. От 1989 г. е аспирант в Института по история при БАН, където през 2001 г. защитава дисертация за присъждане на научна степен „доктор“ по история.

През 1994 г. защитава DEA (Diplôme d'études approfondies) в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO) в Париж, след което е докторант в École pratique des hautes études – La Sorbonne. От 1997 до 2001 г. е съветник в Министерския съвет на Република България. От 2001 г. е редовен преподавател в Нов български университет.

Автор е на над 50 научни статии и студии в областта на историята. Публикува в България, Франция, Германия, Австрия, Турция, Русия, Гърция и Ливан.

Фабиан Бела има докторска степен по история на изкуството от Университета Париж-Нантер (Париж-X). Преподавал е във висши училища по архитектура във Франция, включително в Лил и Версай, както и в Канада и Русия.

Работил е като доцент в Националното висше училище по архитектура Париж-Вал дьо Сен, където продължава да е част от научноизследователското звено EVCAU (EnVironnements numériques, Cultures Architecturales et Urbaines / Цифрови среди, архитектурни и градски култури).

В резултат на изследванията си върху сталинистките паркове той се включва в научния екип на изложбата, посветена на Андре Льо Нотър във Версайския дворец. Сред научните му трудове са „Америките – СССР: архитектура на предизвикателствата“ („Amériques URSS : Architectures du défi“) и „Нов град в СССР: Толиати“ („Une ville neuve en URSS : Togliatti“. Фабиан е и куратор на изложба, посветена на Толиати, представена в Музея за архитектура „А. В. Щусев“ в Москва и в Националното висше училище по архитектура Париж-Вал дьо Сен.

Сред най-новите му публикации са монографиите „Френските посолства от XX век“ („Ambassades Françaises du XXe siècle“) и „Съветска архитектура: в Бишкек, столицата на Киргизстан“ („Architectures soviétiques : A Bichkek, capitale du Kirghizstan“). Настоящите му изследвания са насочени, наред с други теми, към бъдещото възстановяване на Украйна и свързаните с него архитектурни и градоустройствени предизвикателства.

Фабиан е участвал в многобройни международни симпозиуми, конференции и научни форуми във водещи академични и професионални институции, сред които Сорбоната във Франция, Принстънският университет в САЩ, Московският държавен университет в Русия, Университетът Джъдзян в Ханджоу, Китай, Политехническият университет в Милано, Италия, и Кралският институт на британските архитекти (RIBA) във Великобритания.

Д-р Шарлот Фоше е старши преподавател по съвременна френска история и научен сътрудник (2026–2027) в Университета в Бристол. Изследванията ѝ са насочени към международната културна политика в съвременна Европа. Тя е автор на монографията „Пропаганда, пол и културна власт“ („Propaganda, Gender and Cultural Power“, Oxford University Press, 2022) и един от съставителите на сборниците „Меката сила отвъд нацията“ („Soft Power Beyond the Nation“, Georgetown University Press, 2024) и „История(и) на френската културна дипломация: от международния престиж към влиянието“ („Histoire(s) de la diplomatie culturelle française: du rayonnement à l'influence“, Éditions de l'Attribut, 2024).

Виктория Лекова е доктор по културология и магистър по културна антропология от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Интересите и изследванията ѝ са свързани с културната и академичната дипломация по оста България – Франция. Има специализации в Румъния, Франция и Полша и участва в различни научноизследователски проекти. Виктория е изследовател в Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Паралелно с научната си работа тя е писател и пътешественик.